Копия на копията: кои са най-лошите производители на автомат “Калашников”?

Published on:

Копия на копията: кои са най-лошите производители на автомат "Калашников"?
В Русия посочиха петте най-лоши производителя на автомат “Калашников” по света.

В списъка попаднаха Китай, САЩ, Ирак, Етиопия и Пакистан. На всяка от страните от Калашников.Media посветиха отделно видео. Специалистът от концерна Владимир Онокой не просто изброява най-лошите производители, но и разказва особеностите на най-неудачните чуждестранни версии на АК.

5. Китай

https://youtu.be/DosKIQswcrk

СССР предава на Китай технологията за производство на АК още през 1956 година. Ранните варианти на автоматите от китайско производство никак не са лоши, отбелязва Онокок. Но се срещат и ненадеждни образци, на които, например, цевта им се движи в цевната кутия.

С времето китайските заводи започват да внасят предложения с цел рационализация на производството на АК и далеч не всички от тях са оправдани. Падането на качеството се оправдава с ниската цена. Според специалиста на концерн “Калашников”, ако използваните АК се продават на международния пазар средно за $400, то китайският образец струва около $93.

Проблеми имат достатъчно: слаба пружина на екстрактора, чупливи предпазители, разбиващи се на парчета затвори, слаба точност и много други.

4. Ирак

https://youtu.be/yl3ZgQKpQeA

Ирак получава технологията за производството на АК от Югославия, която никога не е имала лиценз за производство на оръжието. “Иракският автомат е на практика пиратско копие на пиратското копие”, твърди Владимир Онокой.

В първите години производството на построения край Багдад завод се отличава с нелошо качество. Но дългата война с Иран оказва силно влияние на иракската икономика. До средата на 1980-те югославските специалисти си тръгват от Ирак, след което качеството на автоматите силно пада.

Иракските оръжия нямат хромиран канал на цевта, затова и бързо ръждясват. Също така възникват проблеми с термообработката на малките детайли, заради което, например, се чупят прицелните планки. Онокой разказва, че веднъж му е попаднал иракски автомат, при който заради неизправност в резето пълнителят се е мърдал. Това не позволявало патронът да се зареди в патронника.

3. САЩ

https://youtu.be/yl3ZgQKpQeA

На трето място попадат Съединените щати, Десетки американски фирми се занимават с производството на АК. Според Владимир Онокой на територията на САЩ се правят както едни от най-добрите, така и някои от най-лошите варианти на “Калашников”.

Първоначално с производството се занимават неголеми занаятчийници, които правят добро оръжие, продукцията им е скъпа. С времето обаче броят на производителите расте и на бял свят се появяват едни от най-лошите копия на АК в света.

Един от тези производители е компания Inter Ordnance. Автоматите ѝ са с криви цеви, разпадащи се затвори и пр. Още един ненадежден производител е компания Century Arms, която също произвежда “Калашников”. “Наричат ги ‘две в едно’: и автомат, и ръчна граната. От нормалната ръчна граната се отличава по това, че може да се взриви във всеки един момент”, отбелязва руският оръжейник.

2. Етиопия

https://youtu.be/CJDYwSuKfCg

Производството на АК в Етиопия, съдейки по всичко, се организира от севернокорейски специалисти. Етиопските автомати имат слаба корозийна устойчивост, некачествени деформирани нитове и нискокачествена пластмаса. Дори след 60 години оригиналните съветски автомати изглеждат и работят по-добре от тези копия.

1. Пакистан

https://youtu.be/hBD60OcBm1I

На първо място се оказват пакистанските АК, произведени в занаятчийски работилници. Владимир Онокой разказва за опита си от познанството с тези оръжия.

По негови думи от 30 такива АК 20 стрелят така, че на дистанция от 50 м куршумът попада отстрани на мишената.

Това е свързано с примитивното производство на ствола. Впрочем, по-добре да видите с очите си.  / bg.rbth.com


Loading...

Тази информация достига до Вас благодарение WARS.BG – Военен портал на България!

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Последни публикации